обаяние
[obɐˈjaniɛ]
обаяние значение:
Какво е обаяние? Силна притегателна сила, чар или въздействие, което някой упражнява върху другите.
1. (пряко) Силна притегателна сила, чар или въздействие, което някой упражнява върху другите.
- Ударение
- обая̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ба-я-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- обаяния
Примери за използване на обаяние
(пряко)
- Тя притежаваше естествено обаяние, което пленяваше всички.
- Попаднах под обаянието на неговото красноречие.
Синоними на обаяние
Антоними на обаяние
Как се пише обаяние
Грешни изписвания: обаияние, убаяние, объяние, обаянйе
Думата започва с о и съдържа дифтонг я (йа) след гласна. Пише се обаяние.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:обаяние
Заемка от руски език, но с корен, съществуващ в старобългарски (баяти - говоря, омагьосвам с думи). Първоначалното значение е свързано с магия чрез слово.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лично обаяние
- женско обаяние
- неустоимо обаяние
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
