обаятелка
[obɐˈjatɛɫkɐ]
- Ударение
- обая̀телка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ба-я-тел-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- обаятелки
Как се пише обаятелка
Грешни изписвания: убаятелка, обаителка, объятелка
Думата се пише с 'о' в началото и 'я' след гласната 'а'. Проверка: от думата бая.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:обаятель
Произлиза от съществителното 'обаятел' (човек, който омайва), което е заемка от руски (обаятель), с корен в старобългарския глагол 'баяти' (говоря, омагьосвам с думи), плюс наставката за женски род '-ка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкусна обаятелка
- светска обаятелка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
