обезглавяване
[obɛzɡlaˈvʲavanɛ]
обезглавяване значение:
Какво е обезглавяване? Действието по отделяне на главата от тялото; вид смъртно наказание или убийство.
1. (пряко) Действието по отделяне на главата от тялото; вид смъртно наказание или убийство.
2. (преносно) Лишаване на организация, държава или група от нейното ръководство или лидери.
- Ударение
- обезглавя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-без-гла-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обезглавявания
Примери за използване на обезглавяване
(пряко)
- В средновековието обезглавяването е било често срещан метод за екзекуция на аристократи.
- Патологът потвърди, че причината за смъртта е травматично обезглавяване.
(преносно)
- Внезапните арести доведоха до политическо обезглавяване на опозицията.
- Обезглавяването на престъпната група чрез задържане на боса ѝ успокои квартала.
Синоними на обезглавяване
Как се пише обезглавяване
Грешни изписвания: обезглавявъне, обезклавяване, убезглавяване, обезглъвяване
Думата се пише с представка обез- (не обес-, тъй като следва звучна съгласна 'г'). Завършва на -не като отглаголно съществително.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:глава
Производна дума, образувана от префикса 'обез-' (лишаване от нещо), корена 'глав-' (глава) и суфиксите '-ява' и '-не'. Калкира латинското 'decapitatio'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- публично обезглавяване
- политическо обезглавяване
- ритуално обезглавяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
