обезобразеност
[ɔbɛzobraˈzɛnɔst]
обезобразеност значение:
Какво е обезобразеност? Състояние на нарушена форма, цялост или вид; наличие на физически дефекти или уродливост.
1. (медицина/естетика) Състояние на нарушена форма, цялост или вид; наличие на физически дефекти или уродливост.
2. (преносно) Състояние на морално или духовно изкривяване.
- Ударение
- обезобразе́ност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бе-зо-бра-зе-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- обезобразености
Примери за използване на обезобразеност
(медицина/естетика)
- Тяжката катастрофа доведе до трайна обезобразеност на лицето му.
(преносно)
- Духовната обезобразеност на обществото бе плашеща.
Синоними на обезобразеност
Антоними на обезобразеност
Как се пише обезобразеност
Грешни изписвания: обезобразенност, убезобразеност, обезубразеност, обезобръзеност, обезобразенуст
Коренът е образ. Представките са о- и без-. Пише се с едно н в наставката.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:образ
От миналото страдателно причастие „обезобразен“ на глагола „обезобразявам“. Морфология: о- + без- + образ + -ен + -ост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- физическа обезобразеност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
