обезоръжаване
[obɛzorɐˈʒavɐnɛ]
обезоръжаване значение:
Какво е обезоръжаване? Действие по отнемане на оръжието на враг, престъпник или военна част; лишаване от средства за нападение и защита.
1. (Военно дело / Полиция) Действие по отнемане на оръжието на враг, престъпник или военна част; лишаване от средства за нападение и защита.
2. (Преносно) Спечелване на симпатиите или доверието на някого чрез чар, искреност или усмивка, което премахва враждебността му.
- Ударение
- обезоръжа̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бе-зо-ръ-жа-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обезоръжавания
Примери за използване на обезоръжаване
(Военно дело / Полиция)
- Полицията пристъпи към обезоръжаване на терористите.
- Договорът предвиждаше пълно ядрено обезоръжаване.
(Преносно)
- Нейната искрена усмивка постигна мигновено обезоръжаване на критиците.
- Той използва хумор за емоционално обезоръжаване на опонента.
Синоними на обезоръжаване
Антоними на обезоръжаване
Как се пише обезоръжаване
Грешни изписвания: обезоражаване, обизоръжаване, обезоржаване, убезоръжаване, обезуръжаване, обезоръжъване, обезоръжавъне
Думата се пише с две 'о'-та в началото (представки о- и без-) и 'ъ' в корена (оръжие).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:орѫжие
Дериват на глагола 'обезоръжавам'. Съставен от представки 'о-' и 'без-', корен 'оръж' (оръжие) и наставка '-аване'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ядрено обезоръжаване
- насилствено обезоръжаване
- доброволно обезоръжаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
