Dumite-BG – онлайн речник за българския език

обезправяване

[o.bɛs.praˈvja.va.nɛ]

обезправяване значение:

Какво е обезправяване? Процес на отнемане на законни права или привилегии на лице или група от хора.

1. (право/социология) Процес на отнемане на законни права или привилегии на лице или група от хора.
Ударение
обезправя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-без-пра-вя-ва-не
Род
среден
Мн. число
обезправявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обезправяване

(право/социология)
  • Историческото обезправяване на малцинствата води до дългосрочни социални конфликти.

Синоними на обезправяване

Антоними на обезправяване

Как се пише обезправяване

Грешни изписвания: обесправяване, убезправяване, обезпръвяване, обезправявъне
Пише се с з в представката обез-, въпреки че при изговор се чува 'с' поради обеззвучаването пред беззвучната съгласна 'п'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:обезправявам
Отглаголно съществително от 'обезправявам', образувано от представките о- + без- и корена 'прав-' (право).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • социално обезправяване
  • политическо обезправяване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.