обезправяне
[obɛsprɐˈvjanɛ]
обезправяне значение:
Какво е обезправяне? Действие по отнемане или ограничаване на правата на личност или група хора; поставяне в безправно положение.
1. (право и социология) Действие по отнемане или ограничаване на правата на личност или група хора; поставяне в безправно положение.
- Ударение
- обезправя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-без-пра-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обезправявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на обезправяне
(право и социология)
- Историческото обезправяне на жените е било преодолявано с десетилетия борба.
- Политиката на сегрегация водеше до пълно социално и икономическо обезправяне на малцинството.
Синоними на обезправяне
Антоними на обезправяне
Как се пише обезправяне
Грешни изписвания: обезправване, убезправяне, обезпръвяне
Пише се с 'я' в суфикса (от глагола 'обезправявам'). При изговор 'з' се обеззвучава пред 'п', но се пише з (обез-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:право
Образувано от 'право' с представката 'обез-' (лишаване) и глаголна наставка. Свързва се с отнемане на юридически или морални права.
Употреба
Чести словосъчетания:
- социално обезправяне
- политическо обезправяне
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
