обезумяване
[obɛzumˈjavanɛ]
обезумяване значение:
Какво е обезумяване? Състояние или процес на загуба на разсъдъка; изпадане в крайна ярост, паника или силна емоция, граничеща с лудост.
1. (психология/преносно) Състояние или процес на загуба на разсъдъка; изпадане в крайна ярост, паника или силна емоция, граничеща с лудост.
- Ударение
- обезумя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бе-зу-мя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на обезумяване
(психология/преносно)
- Страхът доведе тълпата до пълно обезумяване.
- След седмици изолация, той бе на ръба на обезумяване.
Синоними на обезумяване
Антоними на обезумяване
Как се пише обезумяване
Грешни изписвания: обезумяване, убезумяване, обезомяване, обезумявъне
Пише се с о в началото (представка о- за промяна на състоянието) и с променливо я, което се запазва пред сричка, несъдържаща 'е' или 'и'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обезумея
Отглаголно съществително от 'обезумявам', произлизащо от корена 'ум' с представка 'без-' (липса) и 'о-' (ставане/превръщане).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
