обертон
[obɛrˈtɔn]
обертон значение:
Какво е обертон? Съставна част на сложен звук с честота на трептене, която е по-висока от тази на основния тон. Обертоновете определят тембъра на звука.
1. (физика/музика) Съставна част на сложен звук с честота на трептене, която е по-висока от тази на основния тон. Обертоновете определят тембъра на звука.
- Ударение
- оберто̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бер-тон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обертонове
Примери за използване на обертон
(физика/музика)
- Богатият на обертонове глас на певеца запълни залата.
- Струната трепти с основна честота и множество хармонични обертонове.
Антоними на обертон
Как се пише обертон
Грешни изписвания: убертон, обер тон, обертун
Думата се пише слято като чуждица, възприета като цялостна лексема.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Oberton
Заемка от немски език, съставена от ober (горен) и Ton (звук, тон).
Употреба
Чести словосъчетания:
- богат на обертонове
- високи обертонове
- акустични обертонове
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
