обесване
[oˈbɛsvɐnɛ]
обесване значение:
Какво е обесване? Насилствено умъртвяване или самоубийство чрез стягане на шията с въже, при което тялото увисва надолу.
1. (право и криминалистика) Насилствено умъртвяване или самоубийство чрез стягане на шията с въже, при което тялото увисва надолу.
2. (бит) Действието по окачване на нещо да виси свободно (рядка употреба, по-често се използва 'окачване').
- Ударение
- обѐсване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бес-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обесвания
Примери за използване на обесване
(право и криминалистика)
- Осъдиха го на смърт чрез обесване.
- Намериха тялото, като следите сочеха към обесване.
(бит)
- Обесването на картината на стената се оказа сложно.
Антоними на обесване
Как се пише обесване
Грешни изписвания: обесвъне, убесване
Думата завършва на -ане, тъй като е отглаголно съществително от глагол на -ам (обесвам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣсити
От глагола 'обесвам' (свършен вид) / 'обесвам се'. Коренът е свързан със старобългарското 'бѣс' (демон, зла сила), но значението се е развило към физическото действие на увисване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- смърт чрез обесване
- присъда обесване
Фразеологизми:
- след дъжд качулка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
