обикване
[oˈbikvɐnɛ]
обикване значение:
Какво е обикване? Процесът на зараждане на чувство на любов, силна симпатия или привързаност към някого или нещо.
1. (пряко) Процесът на зараждане на чувство на любов, силна симпатия или привързаност към някого или нещо.
2. (преносно) Свикване с нещо ново, възприемането му като свое или приятно.
- Ударение
- обѝкване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бик-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обиквания (рядко)
- Вид
- свършен
Примери за използване на обикване
(пряко)
- Обикването не става от пръв поглед, а изисква време и опознаване.
- Периодът на обикване между двамата беше изпълнен с романтични жестове.
(преносно)
- Обикването на новата работа му отне няколко месеца.
- Трудно е обикването на чужда култура без потапяне в нея.
Синоними на обикване
Антоними на обикване
Как се пише обикване
Грешни изписвания: убикване, обйкване, обиквъне
Думата се пише с о в началото, тъй като представката е о- (обиквам), а не у-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обꙑкнѫти
Произлиза от глагола 'обиквам'. Коренът е свързан със старобългарското 'обꙑкнѫти' (свиквам, научавам се) и съществителното 'обꙑчаи' (навик, обичай). Развитието на значението преминава от 'навик/свикване' към 'привързване' и 'любов'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- процес на обикване
- момент на обикване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
