обилие
[oˈbiliɛ]
обилие значение:
Какво е обилие? Голямо, прекомерно количество от нещо; богатство, наличность в голям обем.
1. (общо) Голямо, прекомерно количество от нещо; богатство, наличность в голям обем.
- Ударение
- обѝлие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-би-ли-е
- Род
- среден
- Мн. число
- обилия
Примери за използване на обилие
(общо)
- На пазара имаше обилие от плодове и зеленчуци.
- Творчеството му се отличава с обилие на метафори.
Как се пише обилие
Грешни изписвания: убилие, обиле, обйлие, обилйе
Думата се пише с начално о. Завършва на -ие, характерно за съществителни от среден род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обилиѥ
Произлиза от старобългарската дума 'обилиѥ' (изобилие), свързана с общославянския корен за 'богат', 'плодороден'. В съвременния език се среща по-рядко от синонима си 'изобилие', като носи лек оттенък на поетичност или архаичност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обилие от светлина
- обилие на храна
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
