обитател
[obitatɛl]
обитател значение:
Какво е обитател? Човек или животно, което живее постоянно в дадено жилище, сграда, местност или ареал.
1. (пряко) Човек или животно, което живее постоянно в дадено жилище, сграда, местност или ареал.
- Ударение
- обитàтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-би-та-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обитатели
Примери за използване на обитател
(пряко)
- Той е най-старият обитател на този блок.
- Морските обитатели са застрашени от замърсяването на океана.
Как се пише обитател
Грешни изписвания: убитател, обйтател, обитътел
Думата започва с о (представка об-, слята с корена в исторически план).
Етимология
Произход:Руски / Църковнославянски
Оригинална дума:обитать
От глагола 'обитавам' (живея, населявам), който е със старобългарски/църковнославянски произход (обитати).
Употреба
Чести словосъчетания:
- морски обитател
- горски обитател
- местен обитател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
