обица
[obiˈt͡sа]
обица значение:
Какво е обица? Накит, който се носи закачен на ухото (обикновено на месестата част или хрущяла).
1. (пряко) Накит, който се носи закачен на ухото (обикновено на месестата част или хрущяла).
- Ударение
- обица̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-би-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- обици
Примери за използване на обица
(пряко)
- Тя носеше златна обица с диамант.
- За рождения ден ѝ подариха чифт сребърни обици.
Синоними на обица
Как се пише обица
Грешни изписвания: убица, обеца, обйца
Дублетна форма. В съвременния книжовен език (според правописния речник от 2012 г.) основната форма е обеца, но обица се среща често в художествената литература и по-стари текстове.
Етимология
Произход:Прабългарски/Славянски
Оригинална дума:неясен
Произходът е дискусионен. Вероятно от праславянското *ob-viti (вия, увивам около) или свързано със старобългарското 'обет' (обещание), тъй като накитите са имали и ритуална стойност. Съществува и хипотеза за тюркски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- златна обица
- висяща обица
Фразеологизми:
- обица на ухото
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
