обичай
[obiˈt͡ʃaj]
- Ударение
- обича̀й
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-би-чай
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обичаи
Как се пише обичай
Грешни изписвания: обичаи, убичай, обйчай, обичъй
В единствено число думата завършва на 'й' (кратко). В множествено число окончанието е 'и' и ударението се запазва, но 'й' отпада (обича̀и). Да не се бърка с формата за мн.ч.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*obyčajь
Произлиза от глагола *obvyknout (да свикна), формиран от префикса *ob- и корена *vyk- (уча се, свиквам). Сродна с думите 'навик' и 'обучение'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- народен обичай
- древен обичай
- по стар обичай
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
