Dumite-BG – онлайн речник за българския език

облегалка

[oblɛˈɡaɫkɐ]

облегалка значение:

Какво е облегалка? Част от стол, кресло, диван или седалка, предназначена за опиране (облягане) на гърба или главата.

1. (бит) Част от стол, кресло, диван или седалка, предназначена за опиране (облягане) на гърба или главата.
Ударение
облега'лка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
об-ле-гал-ка
Род
женски
Мн. число
облегалки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на облегалка

(бит)
  • Той се отпусна удобно на меката облегалка на фотьойла.
  • Столът имаше висока дървена облегалка с дърворезба.

Синоними на облегалка

Антоними на облегалка

Как се пише облегалка

Грешни изписвания: облигалка, ублегалка, облегълка

Пише се с е в корена: облегалка, проверовъчна дума е легнал или облегнат.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:облягам
Производна дума от глагола 'облягам' + наставка '-лка', означаваща предмет, служещ за извършване на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • облегалка за глава
  • регулируема облегалка
  • ергономична облегалка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.