облигация
[obliˈɡat͡sijɐ]
облигация значение:
Какво е облигация? Ценна книга за дълг, удостоверяваща, че издателят ѝ дължи на притежателя определена сума пари, която се задължава да изплати на падежа заедно с лихва.
1. (финанси) Ценна книга за дълг, удостоверяваща, че издателят ѝ дължи на притежателя определена сума пари, която се задължава да изплати на падежа заедно с лихва.
2. (право) Гражданскоправно отношение, по силата на което едно лице (длъжник) е длъжно да извърши или да не извърши нещо в полза на друго лице (кредитор).
- Ударение
- облига'ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-ли-га-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- облигации
Примери за използване на облигация
(финанси)
- Инвеститорите купуват държавни облигации като сигурен актив.
- Корпоративните облигации носят по-висока доходност.
(право)
- Договорът е най-честият източник на облигация.
Синоними на облигация
Антоними на облигация
Как се пише облигация
Грешни изписвания: облигаций, ублигация, облйгация, облигъция, облигацйя
В множествено число завършва на -ии (облигации), а не на -ий.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:obligatio
От латинското obligatio (задължение), от глагола obligare (вързвам, задължавам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- държавна облигация
- общинска облигация
- лихвен купон на облигация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
