обозначаване
[oboznɐˈtʃavɐnɛ]
обозначаване значение:
Какво е обозначаване? Поставяне на знак, етикет или маркер върху нещо с цел разпознаване или указване на местоположение.
1. (пряко) Поставяне на знак, етикет или маркер върху нещо с цел разпознаване или указване на местоположение.
2. (абстрактно) Изразяване или представяне на понятие чрез символ или дума.
- Ударение
- обознача̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-боз-на-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обозначавания
Примери за използване на обозначаване
(пряко)
- Обозначаването на туристическите маршрути е задължение на парковата охрана.
- Липсва ясно обозначаване на опасните участъци по пътя.
(абстрактно)
- В математиката 'x' често служи за обозначаване на неизвестното.
Синоними на обозначаване
Антоними на обозначаване
Как се пише обозначаване
Грешни изписвания: обозначение (сродна дума, но с различен нюанс), означение, убозначаване, обузначаване, обознъчаване, обозначъване, обозначавъне
Пише се с двойно н само в случаите на прилагателни (напр. 'обозначен'), тук е единично н. Гласната в корена е а (знак), а не ъ.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:знак
Произлиза от глагола 'обозначавам'. Морфологичен строеж: о- (представка) + -бо- (разширение) + знач (корен, от 'знак') + -ава (наставка за несв. вид) + -не.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обозначаване на граници
- знаци за обозначаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
