образ
[ˈɔbrɐs]
образ значение:
Какво е образ? Външен вид, лице, изглед, физиономия, израз, форма, вид, снимка, изображение, портрет, емблема, знак, белег, отпечатък, статуя, подобие, отражение, фантом, сянка, общоприета представа, мисъл, мнение, прилика, представяне, изобразяване, символ, рисуване, рисунка, тяло, човек, телосложение.
1. Външен вид, лице, изглед, физиономия, израз, форма, вид, снимка, изображение, портрет, емблема, знак, белег, отпечатък, статуя, подобие, отражение, фантом, сянка, общоприета представа, мисъл, мнение, прилика, представяне, изобразяване, символ, рисуване, рисунка, тяло, човек, телосложение.
- Ударение
- о̀браз
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-раз
- Род
- мъжки
- Мн. число
- образи
Как се пише образ
Грешни изписвания: обрас, убраз, обръз
Думата се пише с з на края. Проверка се прави с формата за множествено число: образи, където звучната съгласна се чува ясно.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:образъ
Произлиза от старобългарската дума 'образъ', която е словообразувателна калка на старогръцката 'eikōn' или 'typos'. Съставена е от представката 'об-' и корен, свързан с глагола 'рязати' (режа), първоначално означаващо 'изрязано изображение', 'фигура'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сценичен образ
- художествен образ
- по образ и подобие
Фразеологизми:
- влизам в образ
- губя човешкия си образ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
