Dumite-BG – онлайн речник за българския език

образцово

[obrazˈt͡sɔvo]

образцово значение:

Какво е образцово? По начин, който може да служи за пример или модел; безупречно, идеално.

1. (пряко) По начин, който може да служи за пример или модел; безупречно, идеално.
Ударение
образцо́во
Част на речта
наречие
Сричкоделение
об-раз-цо-во
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на образцово

(пряко)
  • Ученикът се държеше образцово в час и получи похвала.
  • Цялата операция беше планирана и изпълнена образцово.

Антоними на образцово

Как се пише образцово

Грешни изписвания: обрацово, образцову, убразцово, обръзцово, образцуво
Думата се пише със з и ц (от корена образ-ец), въпреки че при изговор звучната съгласна з може да се обеззвучи пред ц. Проверката се прави с думата образец.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:образъ
Произлиза от съществителното „образец“ (модел, пример), което от своя страна идва от корена „образ“. Суфиксът „-о“ формира наречие за начин.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • държа се образцово
  • изпълнявам образцово
  • образцово поведение

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.