Dumite-BG – онлайн речник за българския език

обрамча

[obrəmˈt͡ʃa]

обрамча значение:

Какво е обрамча? Да поставя нещо в рамка; да сложа рамка на картина, огледало и др.

1. (пряко) Да поставя нещо в рамка; да сложа рамка на картина, огледало и др.
2. (преносно) Да заградя, заобиколя или очертая нещо от всички страни, подобно на рамка.
Ударение
обрамчà
Част на речта
глагол
Сричкоделение
об-рам-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
обрамча се
Видова двойка
обрамчвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обрамча

(пряко)
  • Художникът реши да обрамча картината със златиста дърворезба.
(преносно)
  • Тъмни къдрици обрамчиха лицето ѝ.
  • Високи планини обрамчиха малката долина.

Синоними на обрамча

Как се пише обрамча

Грешни изписвания: обрамчъ, убрамча, обръмча

Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е (след 'ч'), а не 'ъ' или 'я'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:рамка
Образувано от префикс 'об-' (около) и корен 'рамка' (от немски 'Rahmen').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обрамча в злато
  • обрамча с цветя

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.