обрисуване
[obriˈsuvɐnɛ]
обрисуване значение:
Какво е обрисуване? Изобразяване чрез рисунка; очертаване на контури.
1. (пряко) Изобразяване чрез рисунка; очертаване на контури.
2. (преносно) Подробно и образно описване на ситуация, характер или събитие с думи.
- Ударение
- обрису̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-ри-су-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обрисувания
- Преходност
- преходен
Примери за използване на обрисуване
(пряко)
- Художникът започна с обрисуване на основните фигури в композицията.
(преносно)
- Авторът постига майсторско обрисуване на душевните терзания на героя.
- Тя направи точно обрисуване на фактическата обстановка.
Синоними на обрисуване
Как се пише обрисуване
Грешни изписвания: убрисуване, обрйсуване, обрисоване, обрисувъне
Представката е об-, пише се с о.
Етимология
Произход:Немски/Славянски
Оригинална дума:reißen
Коренът 'рис-' идва чрез руски или полски, вероятно повлиян от немското 'reißen' (чертая). Българската форма е с представка 'об-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обрисуване на характер
- детайлно обрисуване
- живо обрисуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
