Dumite-BG – онлайн речник за българския език

обругаване

[obruˈɡavɐnɛ]

обругаване значение:

Какво е обругаване? Действието по нанасяне на тежки обиди, сквернословие или оскверняване на нещо свято или уважавано.

1. (общо) Действието по нанасяне на тежки обиди, сквернословие или оскверняване на нещо свято или уважавано.
Ударение
обруга̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
об-ру-га-ва-не
Род
среден
Мн. число
обругавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обругаване

(общо)
  • Обругаването на паметниците е вандалски акт.
  • Той не можеше да понесе публичното обругаване на името му.

Антоними на обругаване

Как се пише обругаване

Грешни изписвания: оброгаване, убругаване, обругъване, обругавъне
Пише се с у в корена (руг-), от глагола 'ругая'. Представката е 'об-'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:обругавам
Отглаголно съществителното от 'обругавам'. Коренът е 'ругая' (псувам, обиждам), който има общославянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обругаване на паметта
  • публично обругаване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.