обручение
[obruˈt͡ʃɛniɛ]
обручение значение:
Какво е обручение? Обряд на размяна на пръстени пред встъпване в брак; годеж.
1. (църковен / остаряло) Обряд на размяна на пръстени пред встъпване в брак; годеж.
- Ударение
- обручѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-ру-че-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- обручения
Примери за използване на обручение
(църковен / остаряло)
- След светото обручение младоженците размениха пръстените си.
- Църковното обручение предшества венчавката.
Как се пише обручение
Грешни изписвания: оброчение, убручение, обрученйе
Пише се с у в корена (от руч/ръка или обръч).
Етимология
Произход:Руски / Църковнославянски
Оригинална дума:обруч (пръстен/халка)
Книжовна или остаряла дума, свързана с поставянето на 'обръч' (пръстен) на ръката. Свързана с руското 'обручение'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- църковно обручение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
