Dumite-BG – онлайн речник за българския език

обръче

[ˈɔbrət͡ʃɛ]

обръче значение:

Какво е обръче? Малък обръч (кръг, пръстен).

1. (пряко) Малък обръч (кръг, пръстен).
2. (техника) Малък крепежен пръстен или шайба; уплътнителен пръстен с малък диаметър.
Ударение
о̀бръче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
об-ръ-че
Род
среден
Мн. число
обръчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обръче

(пряко)
  • Детето си играеше с пластмасово обръче.
(техника)
  • Трябва да сменим гуменото обръче на буталото.

Синоними на обръче

Как се пише обръче

Грешни изписвания: образче, обраче, убръче
Пише се с 'ъ' в корена (от старобългарската голяма носовка ѫ -> ъ). Наставката е '-че'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обрѫчь
Умалително от 'обръч'. Думата произлиза от *ob-rǫčь (нещо, което се слага около ръката или се хваща).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гумено обръче
  • метално обръче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.