обсебеност
[opˈsɛbɛnost]
обсебеност значение:
Какво е обсебеност? Състояние на пълно ангажиране на съзнанието с някаква мисъл, идея, желание или човек; натрапчиво състояние.
1. (психология) Състояние на пълно ангажиране на съзнанието с някаква мисъл, идея, желание или човек; натрапчиво състояние.
2. (окултизъм / религия) Състояние, при което се вярва, че човек е под властта на зли духове или демони.
- Ударение
- обсѐбеност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-се-бе-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- обсебености
Примери за използване на обсебеност
(психология)
- Нейната обсебеност от чистотата започна да пречи на нормалния ѝ живот.
- Това вече не беше любов, а болезнена обсебеност.
(окултизъм / религия)
- Екзорсистът потвърди случая на демонична обсебеност.
Синоними на обсебеност
Антоними на обсебеност
Как се пише обсебеност
Грешни изписвания: обсебенност, опсебеност, убсебеност, обсебенуст
Пише се с б (от корена себе, об-себя). Представката е об-, въпреки че пред беззвучна съгласна се обеззвучава при изговор. Пише се с едно н.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обсебити
От глагола 'обсебя' (да завладея, да присвоя). В съвременния език се е развило значение за психическо състояние под влияние на калкиране от западни езици (possession/obsession).
Употреба
Чести словосъчетания:
- маниакална обсебеност
- сексуална обсебеност
- обсебеност от идея
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
