Dumite-BG – онлайн речник за българския език

обстинация

[obstinaˈt͡sijɐ]

обстинация значение:

Какво е обстинация? Болестно или прекомерно упорство; натрапчива непоколебимост в поведението или мислите.

1. (Психология/Психиатрия) Болестно или прекомерно упорство; натрапчива непоколебимост в поведението или мислите.
Ударение
обстина̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
об-сти-на-ци-я
Род
женски
Мн. число
обстинации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обстинация

(Психология/Психиатрия)
  • При пациента се наблюдаваше обстинация и отказ от сътрудничество.
  • Детската обстинация понякога е фаза на развитието.

Синоними на обстинация

Антоними на обстинация

Как се пише обстинация

Грешни изписвания: обстенация, убстинация, обстйнация, обстинъция, обстинацйя
Думата следва латинския корен obstin-, затова се пише с 'и'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:obstinatio
От латински obstinatio (упорство, твърдост), от глагола obstinare (упорствам).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.