обстоен
[obˈstɔɛn]
обстоен значение:
Какво е обстоен? Който обхваща всички подробности; пълен, изчерпателен, детайлен.
1. (пряко) Който обхваща всички подробности; пълен, изчерпателен, детайлен.
- Ударение
- обсто́ен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- об-сто-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обстойни
Примери за използване на обстоен
(пряко)
- Изготвиха обстоен доклад за състоянието на икономиката.
- След обстоен преглед лекарят постави диагнозата.
Синоними на обстоен
Антоними на обстоен
Как се пише обстоен
Грешни изписвания: обстоин, убстоен, обстуен
Прилагателното завършва на -ен в м.р. ед.ч. При образуване на множествено число (обстойни) гласната 'е' изпада и се появява 'й'.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:обстоятельный
Заемка или калка от руското 'обстоятельный', свързано с 'обстоятельство'. В основата е старобългарското 'обстояти' (стоя наоколо, обграждам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- обстоен анализ
- обстоен преглед
- обстоен разказ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
