обтуратор
[optuˈratɔr]
обтуратор значение:
Какво е обтуратор? Механично устройство (затвор), което прегражда и отваря пътя на светлината към светлочувствителния материал за определено време.
1. (фотография/кинотехника) Механично устройство (затвор), което прегражда и отваря пътя на светлината към светлочувствителния материал за определено време.
2. (военно дело) Устройство в артилерията, осигуряващо херметичност на барутните газове при изстрел, за да не излизат назад през затвора.
3. (медицина) Протеза или приспособление за затваряне на дефект (отвор) в небцето или друга част на тялото.
- Ударение
- обтура̀тор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-ту-ра-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обтуратори
Примери за използване на обтуратор
(фотография/кинотехника)
- Обтураторът на камерата се повреди и снимките станаха преекспонирани.
- Дисков обтуратор се използва в кинокамерите.
(военно дело)
- Обтураторът на оръдието трябва да се почиства редовно.
(медицина)
- Пациентът носи небцов обтуратор след операцията.
Синоними на обтуратор
Как се пише обтуратор
Грешни изписвания: абтуратор, оптуратор, убтуратор, обторатор, обтурътор, обтуратур
Пише се с б (представка об-), въпреки че се чува като /п/ поради асимилацията пред беззвучното 'т'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:obturare
От латинския глагол 'obturare' (запушвам, затварям). Наставката '-тор' индикира извършител или инструмент.
Употреба
Чести словосъчетания:
- фокален обтуратор
- централен обтуратор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
