обяснител
[objɐsˈnitɛl]
обяснител значение:
Какво е обяснител? Лице, което дава обяснения или тълкува нещо (думата се среща рядко като самостоятелно съществително, по-често като част от съставни наименования или в остарял контекст).
1. (общо) Лице, което дава обяснения или тълкува нещо (думата се среща рядко като самостоятелно съществително, по-често като част от съставни наименования или в остарял контекст).
- Ударение
- обяснѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бяс-ни-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обяснители
Примери за използване на обяснител
(общо)
- Той влезе в ролята на обяснител на сложните правила.
Синоними на обяснител
Как се пише обяснител
Грешни изписвания: обеснител, убяснител, обяснйтел
Пише се с я (променливо я) след мека съгласна и пред твърда сричка, произлиза от ясен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ясен
Агентно съществително име, образувано от глагола 'обясня' с наставката '-тел', означаваща вършител на действието.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
