обятие
[oˈbjatiɛ]
обятие значение:
Какво е обятие? Пространството между разтворените ръце на човек, готов да прегърне някого; самата прегръдка.
1. (пряко) Пространството между разтворените ръце на човек, готов да прегърне някого; самата прегръдка.
2. (преносно) Вътрешността, дълбините или обсега на нещо, което обгръща (често природата или абстрактни понятия).
- Ударение
- обя̀тие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бя-ти-е
- Род
- среден
- Мн. число
- обятия
Примери за използване на обятие
(пряко)
- Майката разтвори обятия, за да посрещне сина си.
- Те се хвърлиха в обятията си след дългата раздяла.
(преносно)
- Корабът потъна в ледените обятия на океана.
- Тя се предаде на сладките обятия на съня.
Как се пише обятие
Грешни изписвания: обяте, убятие, обятйе
Думата започва с о. В множествено число формата е обятия, а не 'обятията' (освен ако не е членувана).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обятїе
От старобългарското 'обятїе', образувано от префикса 'об-' (около) и корена 'ям-' (взимам, хващам), който се открива в глаголи като 'обемам'. Буквално означава 'обхващане'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- горещи обятия
- майчини обятия
- в обятията на Морфей
Фразеологизми:
- хвърлям се в обятията на
- чакам с отворени обятия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
