овдовяване
[ovdoˈvʲavɐnɛ]
- Ударение
- овдовя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-вдо-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- овдовявания
Как се пише овдовяване
Грешни изписвания: увдовяване, овдувяване, овдовявъне
Пише се с я (променливо я) под ударение. Представката е о-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:овдовявам
Отглаголно съществително от 'овдовявам', свързано с корена 'вдовица/вдовец'. Има индоевропейски корен *widhewo- (разделен, сам).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
