овехтя
[ovɛxˈtʲa]
овехтя значение:
Какво е овехтя? Ставам вехт, износен, захабен от употреба или време (за предмети, дрехи, сгради).
1. (общо) Ставам вехт, износен, захабен от употреба или време (за предмети, дрехи, сгради).
2. (преносно) Губя актуалност, ставам демоде.
- Ударение
- овехтя'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-вех-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- овехтявам
Форми на думата овехтя 41
- овехтели
- овехтени
- овехтете
- овехтеше
- овехтейки
- овехтелия
- овехтелите
- овехтелият
- овехтените
- овехти
- овехтим
- овехтиш
- овехтите
- овехтят
- овехтял
- овехтяла
- овехтяло
- овехтялия
- овехтялата
- овехтялият
- овехтялото
- овехтян
- овехтяна
- овехтяно
- овехтяния
- овехтяната
- овехтяният
- овехтяното
- овехтях
- овехтяха
- овехтяхме
- овехтяхте
- овехтящ
- овехтяща
- овехтящи
- овехтящо
- овехтящия
- овехтящата
- овехтящите
- овехтящият
- овехтящото
Примери за използване на овехтя
(общо)
- Палтото му овехтя от дългото носене.
- Мебелите в стаята бяха овехтели.
(преносно)
- Тази идея отдавна овехтя.
Антоними на овехтя
Как се пише овехтя
Грешни изписвания: увехтя
Пише се с о като представка за образуване на свършен вид.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вехт
Произлиза от прилагателното 'вехт' (стар, износен).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.