овържа
[oˈvɤrʒɐ]
овържа значение:
Какво е овържа? Завържа нещо от всички страни; омотая с въже, тел или друг материал за прикрепяне.
1. (пряко) Завържа нещо от всички страни; омотая с въже, тел или друг материал за прикрепяне.
- Ударение
- овъ̀ржа
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-вър-жа
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- овързвам
Примери за използване на овържа
(пряко)
- Трябва да овържа багажа добре, за да не падне.
- Овържаха пленника с дебели въжета.
Как се пише овържа
Грешни изписвания: увържа, оваржа
Представката е о- (не 'у-'). Коренната гласна е ъ. Формата за 1 л. ед.ч. завършва на -а след 'ж'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:връзати
Префикс 'о-' (обхващане от всички страни) + корен 'върж' (от връзвам/вържа).
Употреба
Чести словосъчетания:
- овържа с въже
- овържа пакета
Фразеологизми:
- овържа си гащите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
