овявам
[oˈvjavɐm]
овявам значение:
Какво е овявам? За вятър — духам силно от всички страни върху нещо или някого.
1. (Пряко) За вятър — духам силно от всички страни върху нещо или някого.
2. (Селско стопанство) Почиствам зърнени храни (жито, боб и др.) от плявата, като ги излагам на вятър или използвам веялка.
3. (Пряко) Изсушавам или поврeждам (растения, кожа) чрез силно духане на вятър.
- Ударение
- овя̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-вя-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- овявам се
- Видова двойка
- овея
Примери за използване на овявам
(Пряко)
- Студеният зимен вятър овяваше лицето на пътника.
- Върхът се овява постоянно от бурни ветрове.
(Селско стопанство)
- Селяните овяваха житото на хармана.
- Трябва да овяваме фасула, за да отделим шушулките.
(Пряко)
- Силният вятър овява прането за минути.
- Южнякът овява посевите и земята се напуква.
Как се пише овявам
Грешни изписвания: увявам, овявъм
Пише се с 'о' (представка 'о-'). Коренът съдържа 'я' (променливо я), но в сегашно време на несвършен вид се запазва 'я'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вея
Префикс 'о-' + глагол 'вявам' (несвършена форма на 'вея'). Старобългарски 'вѣяти'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вятърът овява
- овявам житото
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
