огнище
[ogˈniʃtɛ]
огнище значение:
Какво е огнище? Специално изградено място в стая или на открито, където се пали огън за отопление, готвене или занаятчийски нужди.
1. (бит) Специално изградено място в стая или на открито, където се пали огън за отопление, готвене или занаятчийски нужди.
2. (преносно) Символ на дома, семейството и родния край.
3. (наука/медицина) Център, откъдето започва или се разпространява нещо (болест, култура, напрежение).
- Ударение
- огнѝще
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ог-ни-ще
- Род
- среден
- Мн. число
- огнища
Примери за използване на огнище
(бит)
- Бабата слагаше дърва в огнището, а пламъците осветяваха лицето ѝ.
- Ковашкото огнище бумтеше равномерно.
(преносно)
- Той напусна бащиното огнище, за да търси късмета си по света.
- Да запазим българското огнище живо.
(наука/медицина)
- Болницата се превърна в огнище на зараза.
- Читалището е огнище на просвета в това село.
Как се пише огнище
Грешни изписвания: угнище, огниште, огнйще
Думата се пише с о в началото (корен огън) и завършва на -ще.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:огнь
Произлиза от общославянския корен за „огън“, разширен с наставката за място „-ище“. Първоначално означава специално място в жилището, където се пали и поддържа огън.
Употреба
Чести словосъчетания:
- домашно огнище
- огнище на напрежение
- сеизмично огнище
- бащино огнище
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
