огън
[ˈɔgɐn]
огън значение:
Какво е огън? Нажежени светещи газове при горене; пламък, стихия на горенето.
1. (физика/бита) Нажежени светещи газове при горене; пламък, стихия на горенето.
2. (военно дело) Стрелба с огнестрелно оръжие.
3. (преносно) Силно чувство, страст, въодушевление или трескаво състояние.
- Ударение
- о̀гън
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-гън
- Род
- мъжки
- Мн. число
- огньове
Примери за използване на огън
(физика/бита)
- Запалиха огън в камината, за да се стоплят.
- Горският огън унищожи хиляди декари растителност.
(военно дело)
- Командирът издаде заповед: „Огън!“
- Войниците откриха огън по вражеските позиции.
(преносно)
- Тя говореше с огън в очите за своите идеи.
- Цялото ѝ тяло гореше в огън от високата температура.
Антоними на огън
- вода, лед, примирие, безразличие, хлад
Как се пише огън
Грешни изписвания: огьн, угън, оган
Думата съдържа подвижно ъ. В множествено число (огньове) и при членуване (огънят/огъня) гласната се запазва или изпада в зависимост от формата, но в мн.ч. се появява мекост (ь).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:огнь
Общославянска дума с индоевропейски корен *h₁n̥gʷnis (сравни с латински ignis, санскрит agni).
Употреба
Чести словосъчетания:
- жив огън
- откривам огън
- бенгалски огън
- прекратявам огъня
Фразеологизми:
- играя си с огъня
- между два огъня
- наливам масло в огъня
- минавам през огън и вода
- няма дим без огън
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
