Dumite-BG – онлайн речник за българския език

одухотвореност

[odoxotvoˈrɛnost]

одухотвореност значение:

Какво е одухотвореност? Качество или състояние на човек, който е изпълнен с възвишени мисли, чувства и вътрешна красота; изразителност, показваща богат вътрешен живот.

1. (абстрактно) Качество или състояние на човек, който е изпълнен с възвишени мисли, чувства и вътрешна красота; изразителност, показваща богат вътрешен живот.
Ударение
одухотворѐност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ду-хо-тво-ре-ност
Род
женски
Мн. число
одухотворености
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на одухотвореност

(абстрактно)
  • Лицето ѝ излъчваше странна одухотвореност и спокойствие.
  • В творбите му липсва онази одухотвореност, която пленява публиката.

Антоними на одухотвореност

Как се пише одухотвореност

Грешни изписвания: удухотвореност, одухотвъреност, одохотвореност, одухутвореност, одухотвуреност, одухотворенуст
Думата започва с представката о- (не у-). Втората гласна 'у' е част от корена 'дух'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:дух
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'одухотворен' + наставката '-ост'. Коренът е славянската дума 'дух'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лица с одухотвореност
  • дълбока одухотвореност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.