одушевеност
[oduʃeˈvɛnost]
одушевеност значение:
Какво е одушевеност? Състояние на вътрешно въодушевление, жизнерадост и приповдигнато настроение; наличие на живец и емоция.
1. (общо) Състояние на вътрешно въодушевление, жизнерадост и приповдигнато настроение; наличие на живец и емоция.
2. (граматика) Категория в някои езици, която разграничава живите същества от неживите предмети.
- Ударение
- одушевѐност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ду-ше-ве-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на одушевеност
(общо)
- Тя говореше с такава одушевеност, че зарази цялата публика.
- В очите му се четеше рядка одушевеност.
(граматика)
- Категорията одушевеност в руския език влияе върху формата на винителния падеж.
Синоними на одушевеност
Антоними на одушевеност
Как се пише одушевеност
Грешни изписвания: удушевеност, одушевенност, одошевеност, одушевенуст
Пише се с о (представка) и у (корен душ-). Наставката е -ост, а не -ност, но се прикрепя към основа, завършваща на 'н', затова се получава '-еност'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:душа
Производна дума от прилагателното 'одушевен', което произлиза от съществителното 'душа' + наставката за абстрактни съществителни '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- с голяма одушевеност
- липса на одушевеност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
