Dumite-BG – онлайн речник за българския език

озаглавеност

[ozɐɡɫɐˈvɛnɔst]

озаглавеност значение:

Какво е озаглавеност? Състоянието или фактът на наличие на заглавие, име или надслов върху текст, произведение или документ.

1. (литературознание/администрация) Състоянието или фактът на наличие на заглавие, име или надслов върху текст, произведение или документ.
Ударение
озагла'веност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-за-гла-ве-ност
Род
женски
Мн. число
озаглавености
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на озаглавеност

(литературознание/администрация)
  • Изисква се ясна озаглавеност на всеки раздел в дисертацията за по-лесна навигация.
  • Проблемът не е в съдържанието, а в липсата на озаглавеност на отделните фрагменти.

Синоними на озаглавеност

Антоними на озаглавеност

Как се пише озаглавеност

Грешни изписвания: озоглавеност, узаглавеност, озъглавеност, озаглъвеност, озаглавенуст
Думата започва с представка о-, следвана от предлог/представка за- и корен глав-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:глава
Дериват от глагола 'озаглавявам' (слагам заглавие), който произлиза от корена 'глава' (в смисъл на начало, заглавие). Образувано чрез причастието 'озаглавен' + наставка '-ост'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.