Dumite-BG – онлайн речник за българския език

озаглавяване

[ozɐgɫɐˈvjavɐnɛ]

озаглавяване значение:

Какво е озаглавяване? Действието по даване на име (заглавие) на литературно произведение, филм, статия или друг текст.

1. (литература/изкуство) Действието по даване на име (заглавие) на литературно произведение, филм, статия или друг текст.
Ударение
озаглавя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-за-гла-вя-ва-не
Род
среден
Мн. число
озаглавявания (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на озаглавяване

(литература/изкуство)
  • Озаглавяването на книгата отне повече време от самото ѝ написване.
  • Авторът избра провокативен подход при озаглавяването на статията.

Синоними на озаглавяване

Как се пише озаглавяване

Грешни изписвания: озаглавявъне, узаглавяване, озъглавяване, озаглъвяване
Пише се с двойна представка о- и за-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:заглавие
Произлиза от 'заглавие', което на свой ред идва от корена 'глава'. Означава поставяне на заглавие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • оригинално озаглавяване
  • повторно озаглавяване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.