озадачаване
[ozadat͡ʃaˈvanɛ]
озадачаване значение:
Какво е озадачаване? Процесът на предизвикване на недоумение или самото състояние на объркване и неразбиране пред нещо неочаквано.
1. (психология) Процесът на предизвикване на недоумение или самото състояние на объркване и неразбиране пред нещо неочаквано.
- Ударение
- озадача̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-за-да-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- озадачавания
Примери за използване на озадачаване
(психология)
- Неговото внезапно напускане предизвика всеобщо озадачаване.
- Тя го погледна с озадачаване, неразбирайки намека.
Синоними на озадачаване
Как се пише озадачаване
Грешни изписвания: озодачаване, узадачаване, озъдачаване, озадъчаване, озадачъване, озадачавъне
Пише се с о в началото (представка о-) и с а в корена (задача).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:озадача
Отглаголно съществително от 'озадачавам', което произлиза от 'задача'. Първоначалният смисъл е 'поставям трудна задача някому'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно озадачаване
- гледам с озадачаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
