Dumite-BG – онлайн речник за българския език

озаптен

[ozapˈtɛn]

озаптен значение:

Какво е озаптен? Който е бил хванат, вързан или ограничен в движенията си; усмирен (за животно или буйстващ човек).

1. (пряко) Който е бил хванат, вързан или ограничен в движенията си; усмирен (за животно или буйстващ човек).
2. (преносно) Който е поставен под контрол, чиято сила или интензитет са намалени или спрени (за стихии, чувства, инфлация).
Ударение
озаптèн
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-зап-тен
Род
мъжки
Мн. число
озаптени
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на озаптен

(пряко)
  • Озаптеният жребец най-после се успокои в конюшнята.
  • Полицията изведе озаптения хулиган от стадиона.
(преносно)
  • Пожарът беше озаптен преди да достигне до къщите.
  • Озаптеният гняв в очите му издаваше голямо напрежение.

Как се пише озаптен

Грешни изписвания: узаптен, осаптен, озъптен
Думата се пише с начално о- (представка) и з в корена (от турски zapt). Проверката може да се направи с формата на глагола озаптявам.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:zapt
Произлиза от турската дума 'zapt' (възпиране, овладяване, подчиняване). В българския език навлиза през периода на османското владичество, като се образува глаголът 'озаптя' (озаптявам), от който е производно миналото страдателно причастие 'озаптен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • озаптен престъпник
  • озаптен пожар
  • трудно озаптен

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.