озоваване
[ozoˈvavanɛ]
озоваване значение:
Какво е озоваване? Действието по неочаквано или бързо появяване на дадено място.
1. (пряко) Действието по неочаквано или бързо появяване на дадено място.
2. (преносно) Откликване на молба, повик или сигнал.
- Ударение
- озова̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-зо-ва-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- озовавания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на озоваване
(пряко)
- Озоваването му в непознатия град беше пълна случайност.
(преносно)
- Благодарим за бързото озоваване на екипите на пожарната.
Синоними на озоваване
Антоними на озоваване
Как се пише озоваване
Грешни изписвания: узоваване, озуваване, озовъване, озовавъне
Думата започва с представка о- (не у-). Основният глагол е озовавам, образуван от корена зов.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:зов
Отглаголно съществително от възвратния глагол 'озовавам се' (появявам се, откликвам). Връзка с корена 'зов' (вик, повикване).
Употреба
Чести словосъчетания:
- бързо озоваване
- озоваване на сигнал
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
