окая
[oˈkajɐ]
окая значение:
Какво е окая? Изразявам съжаление за някого или нещо; оплаквам тежка участ или съдба.
1. (литературно) Изразявам съжаление за някого или нещо; оплаквам тежка участ или съдба.
2. (остаряло) Порицавам, укорявам някого.
- Ударение
- ока̀я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-ка-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- окайвам
Примери за използване на окая
(литературно)
- Всички окаяха бедните сираци, останали без дом.
- Старицата окая младостта си.
(остаряло)
- Свещеникът окая грешниците.
Как се пише окая
Грешни изписвания: укая, окъя
Пише се с о (представка о-). Завършва на -я след гласна.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:каꙗти сѧ
Сродна с 'кая се' (разкайвам се). В този контекст представката 'о-' придава значение на обхващане с жалост или оплакване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- окая съдбата си
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
