окаяност
[oˈkajanost]
окаяност значение:
Какво е окаяност? Крайно тежко, бедствено или жалко състояние; нищета и мизерия.
1. (пряко) Крайно тежко, бедствено или жалко състояние; нищета и мизерия.
- Ударение
- ока̀яност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ка-я-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на окаяност
(пряко)
- Окаяността на бежанския лагер потресе журналистите.
- Той живееше в пълна окаяност, изоставен от всички.
Синоними на окаяност
Антоними на окаяност
Как се пише окаяност
Грешни изписвания: укаяност, окаянност, окъяност, окаянуст
Думата завършва на -ност, но в нечленувана форма се пише с едно н. Членувано: окаяността.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ка̀яти сѧ
Произлиза от прилагателното 'окаян' (достоен за жал, разкайващ се) + наставка '-ост'. Коренът е свързан с глагола 'кая се'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- крайна окаяност
- морална окаяност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
