Dumite-BG – онлайн речник за българския език

окичване

[oˈkit͡ʃvɐnɛ]

окичване значение:

Какво е окичване? Действието по украсяване, нагизване или поставяне на украшения върху някого или нещо.

1. (общо) Действието по украсяване, нагизване или поставяне на украшения върху някого или нещо.
Ударение
окѝчване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-кич-ва-не
Род
среден
Мн. число
окичвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на окичване

(общо)
  • Окичването на коледната елха е любим момент за децата.
  • Традиционното окичване на булката продължи цял час.

Синоними на окичване

Антоними на окичване

Как се пише окичване

Грешни изписвания: укичване, окичвъне, окйчване
Думата е отглаголно съществително, образувано с наставката '-не'. Пише се с начално 'о' и 'и' в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кича
Отглаголно съществително от глагола 'окичвам', който произлиза от корена 'кич' (украса, накит).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • празнично окичване
  • окичване с венци

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.