оклеветяване
[oklɛvɛˈtʲavɐnɛ]
оклеветяване значение:
Какво е оклеветяване? Разпространяване на лъжливи, позорящи сведения за някого; набеждаване в извършване на нещо нередно.
1. (право/етика) Разпространяване на лъжливи, позорящи сведения за някого; набеждаване в извършване на нещо нередно.
- Ударение
- оклеветя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-кле-ве-тя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- оклеветявания
Примери за използване на оклеветяване
(право/етика)
- Той подаде жалба в съда за системно оклеветяване от страна на медиите.
- Оклеветяването на невинен човек е тежък морален грях.
Синоними на оклеветяване
Антоними на оклеветяване
Как се пише оклеветяване
Грешни изписвания: уклеветяване, оклевитяване, оклеветявъне
Пише се с две 'е' в корена (клевет-). Представката е о-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:клевета
Отглаголно съществително от 'оклеветявам'. Коренът е 'клевет-' (свързан с говорене, лъжа).
Употреба
Чести словосъчетания:
- публично оклеветяване
- злонамерено оклеветяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
