Dumite-BG – онлайн речник за българския език

оклеймяване

[oklɛjˈmʲavanɛ]

оклеймяване значение:

Какво е оклеймяване? Поставяне на клеймо (знак, печат) върху предмет или (в миналото) върху животно или човек с нажежено желязо.

1. (пряко) Поставяне на клеймо (знак, печат) върху предмет или (в миналото) върху животно или човек с нажежено желязо.
2. (преносно) Публично изразяване на силно неодобрение; порицание, изобличаване на някого или нещо като позорно.
Ударение
оклеймя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-клей-мя-ва-не
Род
среден
Мн. число
оклеймявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оклеймяване

(пряко)
  • Оклеймяването на добитъка се извършваше рано напролет.
(преносно)
  • Статията беше насочена към оклеймяване на корупционните практики в общината.

Антоними на оклеймяване

Как се пише оклеймяване

Грешни изписвания: оклеимяване, оклемяване, уклеймяване, оклеймявъне
Думата съдържа дифтонга 'ей'. Пише се с 'я' в суфикса -ява-, характерен за несвършения вид на глаголите.

Етимология

Произход:Старобългарски / Гръцки
Оригинална дума:клеймо
От съществителното 'клеймо' (печат, жиг). Самата дума 'клеймо' вероятно произлиза през руски от немското 'Kleim' или гръцкото 'klysma'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • публично оклеймяване
  • социално оклеймяване
  • оклеймяване на пороците

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.