окончателност
[okont͡ʃaˈtɛlnost]
окончателност значение:
Какво е окончателност? Качество на нещо, което е последно, завършено, решително и не подлежи на промяна или обжалване.
1. (общо) Качество на нещо, което е последно, завършено, решително и не подлежи на промяна или обжалване.
- Ударение
- оконча̀телност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-кон-ча-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- окончателности
Примери за използване на окончателност
(общо)
- В гласа му се четешe такава окончателност, че никой не посмя да възрази.
- Окончателността на съдебното решение сложи край на спора.
Синоними на окончателност
Антоними на окончателност
Как се пише окончателност
Грешни изписвания: окончателноста, укончателност, окунчателност, окончътелност, окончателнуст
Думата завършва на -ост. При членуване в женски род единствено число се пише с двойно т (окончателността).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:окончателен
Абстрактно съществително име, образувано от прилагателното 'окончателен' чрез наставката за качество '-ост'. Коренът е свързан със старобългарската дума за край ('конец').
Употреба
Чести словосъчетания:
- със силата на окончателност
- окончателност на решението
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
